fallback

Стилиян Вътев: БНБ трябва да пази своята независимост от политиците

Неутрализираме максимално временните негативни ефекти от случващото се в Гърция, коментира пред Investor.bg изпълнителният директор на ОББ

08:14 | 08.04.15 г. 13
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Стилиян Вътев. Снимка: личен архив

Стилиян Вътев е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ОББ. Неговият професионален път започва в Българска народна банка (БНБ) като началник управление „Международни финансови институции“, като през последните две години от кариерата си в БНБ взима активно участие в проекта на Световната банка за преструктурирането на българската банкова система.

В началото на 1993 г. се присъединява към ръководния екип на новосъздадената Обединена българска банка, първоначално като началник управление „Инвестиционно”, а в края на същата година е избран за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор.

През следващите няколко години ръководи съвместния проект с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за институционалното укрепване на ОББ и подготовката й за приватизация. От приватизацията на банката с водещ инвеститор ЕБВР през 1997 г. до днес заема поста на главен изпълнителен директор.

С г-н Вътев поговорихме за състоянието на банковия сектор, цената на депозитния и кредитния ресурс, предизвикателствата пред системата като цяло и за фигурите, които трябва да бъдат избрани за постовете ръководител на управление „Банков надзор“ и гуверньор на БНБ.

Ситуацията в Гърция и отражението й не само върху ОББ, но и върху българския банков сектор, също бе сред темите на разговора. Ето какво коментира г-н Вътев пред Investor.bg:

- Г-н Вътев, първото тримесечие на 2015 г. вече се изтърколи. Как започва годината за банковия сектор?

Не мога да коментирам резултатите за сектора, тъй като не разполагам с информация. Индиректно, съдейки от отчетите на ОББ за периода, мисля, че секторът се справя повече от добре. В същото време предполагам, че през годината разликата в резултатите на банките от първата десетка спрямо останалите ще се задълбочи.

- Нетният лихвен доход на банките продължава да расте. На какво отдавате този факт и кои са факторите, които могат да обърнат тенденцията?

Основната причина е по-бързото намаление на разходите за лихви спрямо лихвените приходи. Очаквам през годината тази тенденция да позатихне, като размерът на нетните лихвени приходи ще зависи повече от обема на кредитите и по-малко от относителния доход, който те носят.

Лихвите по новооткритите депозити падат всеки месец. Какви лихви по срочните депозити можем да очакваме след година – по-високи или още по-ниски?

По-вероятно е още по-ниски. Както всяка стока, цената на парите в условията на пазaрна икономика се определя от търсенето и предлагането. Поради слабото кредитно търсене на нашия пазар и още по-ограничените възможности за пласмент на паричните ресурси на международния пазар банките са принудени да предлагат все по-ниски „цени“ за депозитите, които привличат.

От друга страна е крайно време широката публика да разбере, че банковите спестявания не могат да бъдат източник на забогатяване, а само на сигурно място да държиш парите си, след като си решил да не ги похарчиш. Типично доказателство за това е феноменът на отрицателните лихви в редица реномирани банки, в т.ч. и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ако искаш наистина да забогатееш от свободните си парични наличности, тогава ги инвестирай – тогава те автоматично се превръщат в инвестиции (с много по-висок очакван доход, но без никакви гаранции), а не в гарантирани до определена сума банкови спестявания.

- Възможно ли е да станем свидетели и на отрицателни лихвени проценти по депозити – явление, познато на германските спестители?

Съмнявам се да стигнем до отрицателни лихви по депозитите на базово ниво. В същото време нищо чудно централната ни банка да въведе такива лихви за ресурсите, надвишаващи минималните безлихвени резерви. Тогава ще му мислим.

- Колко още ще падат лихвените проценти по кредитите и видим ли е ефектът за потребителите от промените в Закона за потребителския кредит, влезли в сила през юли 2014 г.?

Ефектът е видим, разбира се. От една страна потребителите се чувстват много по-защитени по отношение на правата си в кредитните отношения с банките, имат право на много по-голям избор на банки без заплаха от някакви санкции. Банките пък са доста по-внимателни към клиентите си, а и конкуренцията определено се засили.

- Банковият сектор е изключително ликвиден. Делът на ликвидните активи към общите активи в банковите баланси кръжи около 30%. На какво според Вас се дължи това?

Като правило това не е добре нито за банките, нито за икономиката. Генезисът на този феномен е фактът, че и бизнесът, и домакинствата не търсят активно кредити, потреблението е все още ниско, инвестициите в икономиката са доста скромни като цяло.

Всъщност ситуацията в Европа не е много по-различна, независимо от усилията на правителствата и институциите за съживяване на инвестициите, потреблението и кредитното търсене. Аз лично не си спомням толкова продължителна стагнация и отрицателни лихвени проценти. Явно стресът от световната криза е доста силен и продължителен.

- В литературата по банково дело често се посочва, че високата ликвидност е предизвикателство за рентабилността. В тази връзка очаквате ли свиване на банковите печалби? По правило банковата ликвидност е недоходоносно упражнение, но е неизбежно и необходимо зло. Ето защо нейното управление е едно от най-важните и същевременно сложни функции на всяка банкова институция. При добро управление прекалено високата ликвидност означава, че банката очаква определени заплахи или пък има твърде ограничени възможности за набиране на ресурс за кратко време.

У нас прекалено високата ликвидност е общ феномен за системата през последните години и причините са както вътрешни – ограничено кредитно търсене, съответно - предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК), така и външни – крайна липса на алтернативни източници за доходоносни вложения на международните пазари на приемлив за банките риск.

- Как стоят нещата в ОББ по отношение на ликвидността и рентабилността?

Поддържаме твърде висока, над оптималните нива, ликвидност. Стремим се да компенсираме по-ниските доходи от това удоволствие с други източници на приходи, най-вече от некредитни продукти и услуги.

- Ситуацията в Гърция и изпитанията, пред които са изправени банките там, оказват ли влияние върху дейността на ОББ в края на 2014 г. и началото на 2015 г.?

От почти две години ОББ е финансово изцяло независима от банката майка - Националната банка на Гърция (National Bank of Greece, или NBG – бел. ред.), и дефинира целите и поведението си на българския пазар независимо от развитията в Република Гърция. Това може да се види от резултатите, които отчитаме за миналата и през първото тримесечие на настоящата година, които са едни от най-добрите за системата ни.

Не мога да крия обаче, че банката продължава да изпитва известен дискомфорт, свързан с продължаващата неяснота и недобрите новини напоследък, идващи от южната ни съседка. Независимо от факта, например, че ОББ има с две степени по-висок рейтинг от банката майка, той все още е под негативното влияние на рейтинга на Групата.

Освен това повечето наши международни банки партньори силно редуцираха или затвориха временно търговските си линии към нас поради същите причини. Като цяло успяваме в максимална степен да неутрализираме тези негативни ефекти.

От друга страна съм убеден, че всички тези неблагополучия имат временен характер и няма да се отразят на амбициите ни на една от водещите за нашата икономика български банки.

- Налага ли се банките с гръцки акционерен капитал, опериращи в България, да оказват ликвидна (или някаква финансова) подкрепа за банките майки в Гърция?

Категорично не. По принцип стремежът на всички банки с гръцки акционерен капитал, опериращи в България, е в максимална степен да ограничат негативното влияние (т.н. „зараза“) от процесите в Република Гърция. За това, апропо, съществена роля и съдействие има и оказва и БНБ в тясна координация с Централната банка на Гърция.

- Държавните ценни книжа ли са новият любим инвестиционен актив на банките, имайки предвид ниската кредитна активност?

Да, за съжаление. По принцип инвестициите в ДЦК в нормална ситуация са елемент на краткосрочното регулиране на ликвидността на банковата институция. Напоследък обаче българските банки са принудени да инвестират все по-голяма част от ресурсите си в тези инструменти и то за по-дълги периоди.

Все пак ситуацията е доста по-добра от т.н. ефект “crowding out“ (ситуация, когато емитираните ДЦК са с доход, близък до пазарните кредитни проценти от реалния сектор, което пък изкушава банките да пренасочат инвестициите си в тях, вместо да кредитират икономиката), на който бяхме свидетели в миналото в условията на високи бюджетни дефицити и инфлация.

- В тази връзка каква е Вашата оценка за пласираните български облигации на международните капиталови пазари през март?

По всички общоприети критерии резултатите са повече от добри – огромен инвеститорски интерес, доста добри цени, дълъг матуритет. Лично аз не си спомням българското правителство де е пласирало досега ДЦК със срочност повече от 10 години. От друга страна, без да охлаждам еуфорията от постигнатото, до голяма степен този успех се дължи и на ограниченото предлагане на такива инструменти на международния пазар и респективно на огромния инвеститорски глад.

- Как очаквате да се справи българският банков сектор на предстоящите стрес тестове, на които БНБ възнамерява да го подложи?

Нямам притеснения от това упражнение както за ОББ, така и за другите големи банки в България. Хубаво е все пак обществото да получи и една друга и независима оценка на системата, която, надявам се да е добра, и да донесе необходимото успокоение в широката публика.

- Около кои личности за ръководител на управление „Банков надзор“ и за гуверньор на БНБ се обединява банковият сектор, имайки предвид, че през 2015 г. предстои техният избор?

Неотдавна гилдията се опита да подкрепи г-н Светослав Гаврийски и г-н Димитър Костов като подходящи кандидатури, съответно - за гуверньор на БНБ и за шеф на „Банков надзор“. За съжаление г-н Гаврийски твърдо отказа да участва в избора, а г-н Костов не получи необходимия политически консенсус.

Това е доста жалко. Аз лично продължавам да смятам, че това би бил чудесен екип и решение за националния ни регулатор. Тук е мястото силно да подчертая, че банковата гилдия има интерес и очаква в БНБ да влязат преди всичко силни личности, с необходимите умения, капацитет и - не на последно място - със „здрави топки или дупе“, ако щете, които да гарантират стабилното управление на централната ни банка и банковия сектор като цяло.

Дано при предстоящия избор за тези две позиции политиците обективно да отчетат качествата на кандидатите. Ако един от тях е г-н Костов, това би било чудесно – значи все пак някой ни е чул.

От друга страна, както и досега, централната ни банка трябва да пази своята независимост от политиците или политическата конюнктура. Давам си, разбира се, сметка, че е невъзможно тази независимост да е абсолютна, но най-важното е този принцип да е в основата на решенията в парламента както сега, така и в годините напред.

- Бихте ли приели някоя от длъжностите, ако получите предложение?

Нормалният отговор на този въпрос би трябвало да бъде „Без коментар“. Напълно игнорирайки чувството си за скромност обаче, се изкушавам да кажа, че съм доста подходяща кандидатура за шеф на БНБ. Имам безупречна банкова кариера повече от 33 години, от които 11 в БНБ, а останалите - в ОББ.

В момента ми липсва обаче едно основно качество, което еднозначно и категорично предопределя отговора на този въпрос – нямам никаква нагласа да работя отново в публична институция, каквато е БНБ, колкото и да я уважавам и обичам. След 6-7 години, в края на кариерата ми, може да ми дойде друг акъл, но тогава едва ли някой ще ме покани.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:07 | 14.09.22 г.
fallback